На 21 февруари в пловдивския храм „Св. Възнесение Господне“ бе отслужено Велико повечерие с третата част на Великия покаен канон на св. Андрей, архиепископ Критски.
С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, Великопостното последование беше изпълнено от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп – ректор на православната духовна академия „Свв. Кирил и Методи”, гр. Пловдив
На покайното богослужение молитвено присъстваха: Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, Негово Преосвещенство Знеполски епископ Арсений, предстоятелят на храм „Св. Възнесение Господне” свещеноиконом Васил Кашоров и свещеници от пловдивските храмове.
Песнопенията на Покайния канон, както и химните на Великото повечерие бяха изпълнени от митрополитския хор „Св. ап. Ерм” с диригент - протопсалт Георги Радев и съучастието на смесените църковни хорове от пловдивските храмове, под диригентството на Дорис Хофман.
В края на вечерното чинопоследование, Пловдивският митрополит Николай изрази благодарност към духовенството и към всички дошли в храма, да се изпълнят с покайно чувство пред Господа, и завърши с думите: „Да не униваме, да не изпадаме в малодушие. Да не се усъмним в сърцата си, че с молитва към Бога можем да изпросим велика сила. Да не се усъмним в сърцата си, че можем да издържим до края на светия великопостен подвиг”.
На 20 февруари, втория
На 20 февруари с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков - викарий на Пловдивския митрополит, възглави Велико повечерие с втората част на Покайния канон на св. Андрей Критски в храм „Св. Петка“ в Пазарджик. С архиерея съслужиха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, председателят на храма прот. Димитър Баташки и свещеници от града. 
На 20 февруари пред паметника, издигнат в чест на офицерите и сержантите от 27-и пехотен Чепински полк на територията на бившите казарми в Пазарджик, беше отбелязана 105-ата годишнина от трагичните събития край с. Булаир по време на Балканската война от 1912-1913 г. В смъртоносния капан на снежната виелица тогава загиват 255 воини, силно измръзнали с ампутирани крайници са 1061, а с по-слаби измръзвания са още 1071 души от полка. От тази трагедия не остава незасегната къща, фамилия или населено място в тогавашната Пазарджишка околия.